Изкуството да превръщаш въздуха в музика

Той живее повече от динамично, посветил се е изцяло на изкуството, в живота му има много креативност, скромност и откритост. Участвал е в хиляди състезания, фестивали и концерти. Той е първият бийтбокс шампион на България, както и носител на Икар за най-добра музика.

Той е едно талантливо, работливо, последователно, упорито, отказващо да порасне момче, което не спира да се вълнува от това, което прави. Той целият е музика (буквално), защото в тялото му живее цял оркестър. 

Александър Деянов е човек, който е трудно да събереш в текст, но пък е задължително да слушаш поне веднъж и по възможност - на живо. 

Целият разговор на Диана Недкова със Скилър, можете да чуете в канала на подкаста ни “Психология на звука”. 

 

 

От свраката до ритъма

В твоето изкуство звукът се ражда на физическо ниво. Когато не създаваш музика, а само я слушаш, усещаш ли я също и на физическо ниво?

Със сигурност се усеща на физическо ниво, просто защото за мен това е начин на изразяване. Звукът за мене всъщност е език, така че го усещам на много нива. За мене звукът е нещо фундаментално и супер важно, защото това е най-лесният начин, по който аз мога да се изразя. Така че е много повече от всичко, което даже мога с думи да изрека какво всъщност представлява звукът.

 

Започнал си да създаваш звуци от много ранна детска възраст, без да знаеш, че това е бийтбокс. Кой беше първият звук, който започна да издаваш?

Първият звук, който си спомням, че ми направи впечатление, и си казах: „Абе, това е много интересно.“ На перваза на блока, в който живеех, долетя една сврака и издаде един много специфичен тракащ звук.

И аз седя с малките детски очи, гледам я и се чудя откъде идва това - те нямат зъби, как трака - и в един момент, по някакъв много естествен начин, просто издадох подобен звук. Тя почна да се върти, после започна да идва редовно и да си каца, да чака някаква комуникация, и тогава си казах: „Трябва да пробвам и други неща да правя.“ И почнах да имитирам детски неща - мотори, коли, анимационни герои. После, като пораснах малко, почнах да слушам музика, започнах да правя ритъм и така лека-полека навлязох в това музикално звуково пътешествие, което всъщност е бийтбоксът - най-просто казано, начин на правене на музика.

 

 

Бийтбоксът на живо: мощ отвъд трика

Гледайки участията ти, клиповете, музиката и бийтбокса, ми се струва, че си „всички инструменти в едно“. Така ли е?

Това е най-голямото богатство на бийтбокса - че е много органично нещо. Не говоря за бийтбокса, който е популярен в социалните мрежи TikTok, Instagram, YouTube и т.н. Там зрителят придобива грешна представа за това какво представлява всъщност beatbox. Човек трябва да усети на живо колко е мощен най-древният инструмент, познат на човечеството - нашият глас, защото всичко това е глас и дишане и въздух. Да усетиш каква мощ има - това е много по-силно, отколкото да видиш, примерно в TikTok, някой как имитира цигулка или прави някакъв звук, или отива в предаване за таланти и показва трик.

Всъщност beatbox-ът не е трик, не е шоу, не е имитация. Beatbox-ът е начин на правене на музика. Това е ефектно, когато слушателите, зрителите, посетителите на концерт чуят всъщност за каква мощ става въпрос и какво човек може да направи със собствения си глас. Аз вече почти 25 години се занимавам с това нещо. До ден днешен не знам докъде мога да стигна. Толкова е необятна тази територия, че е вдъхновяващо. Даже сега се вдъхнових още повече, докато ги говоря тези неща.

Тоест това, което произвеждаш с дишането и гърлото си - вроденият ти „инструмент“ - е божествен подарък, но изисква и много мозъчна работа, умения и дисциплина?
Много съм съгласен с определението, което даде. Много ми харесва дори. Да, има мозъчна работа със сигурност, но има и много физическа, и много емоционална също. А тъй като това, както казах, е начин на правене на музика, човек трябва, както във всяко изкуство, да бъде много искрен в това, което прави.

Така че, освен мисловна част - да, има техника, има неща, които трябва да се премислят, да минат през ума, но има и много емоция. Даже според мен емоцията е по-важна от мисловната дейност, по-силна е. Някой път един звук, ако в него е интегрирана силна емоция, е много по-силен, отколкото ако изпълня пред теб най-техничното, майсторско, изпипано в детайли нещо, което обаче няма стойност в себе си.

 

 

Негативният шум носи негативни емоции, а природните/приятните звуци - положителни. Съгласен ли си?

Абсолютно. Но пак е до нагласа. За мен, честно казано, няма „шум“ - това е звук. За някои хора е шум и ги дразни, въпрос на гледна точка. Много е важно дали хората го слушат, или той е просто фон някъде отстрани, тогава всяко нещо може да е досадно.

Например моите съседи - големи ваши фенове, без да знаят - нищо не чуват от мен, докато репетирам. Но ако много съм усилил в късните часове и се чува басов звук в 2 през нощта, това може да ги дразни.

 

Практика, техника и микрофонно майсторство

Случвало ли ти се е някой да се кара, а ти да „отвърнеш“ със звук и да разсмееш човека?

Смешно е, защото в тези състезания и „битки“ всъщност всички сме добри приятели. Преди десетина години всички се познавахме; сега ставаме повече. Имало е много такива случаи.

Като бях по-млад и слабичък, срещу мен често излизаха едни големи яки мъже - пенят се, дават всичко от себе си. Аз излизам и, понеже много използвам диафрагмата, въпреки че изглеждам като „щиглец“ ги „изяждам“ със звук. Няма значение физическият обем на тялото - значение има доколко контролираш мускулите, колко бързо може да контрактрира диафрагмата, как бързо да изкараш въздух, как да го отсечеш. Това прави разликата.

 

 

Сам ли се научи на тези техники?

Честно казано да. Разбира се, вдъхновявал съм се от много други изкуства, включително оперното. Това е голям майсторлък - те са отъпкали пътеката за звукоизвличане и резонанс.

Но при нас използваме и много други елементи: не само диафрагма и дишане. Имаме език, зъби, нос, уста, гърло - и всичко това понякога звучи едновременно. Тоест влизаме в друг свят, отварят се други врати и това няма как да бъде „научено“ по учебник. Сам съм си отъпквал пътеките в тоя свят. И до ден днешен продължаваме да не знаем откъде може да отворим нова врата и да постигнем нови неща.

 

Колко усилия изисква да „синхронизираш оркестър“ вътре в себе си?

Никакви усилия не изисква - просто е кеф. Аз до ден днешен продължавам… даже не искам да казвам „репетирам“. Просто издавам звуци, правя ритми, защото ми е голям кеф. Правя го по пет–шест часа на ден, всеки ден, вече години наред.

 

Правиш ли „номерца“ със звуците?

Правил съм в училище - комари и мухи, пукане на гуми и т.н. Но не съм много добър в имитациите. Станах добър, когато разбрах, че мога да пресъздавам мои идеи с тия неща. Ако ме накараш да имитирам индустриална машина, може и да не стане, но много добре усещам музикалната идея и бързо я пресъздавам. Дори да не мога веднага да направя точния звук, намирам вратичка как да го постигна и изпълня.

 

Как се случва процесът - първо е идеята или първо е звукът?

Първо е идеята, звуковата картина в главата. Не обратното. Не чувам нещо и да го имплементирам. Представям си какво мога да направя на базата на знанията и възможностите си, представям си докъде мога да стигна и започвам да работя, за да достигна дотам.

 

Има ли „скрити“ трикове, например нещо, сложено в устата, за да се роди нов звук?

Не. Ако си сложим нещо в устата, ще пречи на всичко останало. Реалната разлика между професионалисти и любители е микрофонната техника - там картинката много се променя. Не е всичко, но ако имаш умения и поработиш над микрофонната техника (proximity ефект, затваряне на микрофона, по-ударно налягане), киковете, снeърът, бас линиите стават много мощни. В състезанията, освен въздуха и физиката, микрофонната техника е ключова.

Забранено е да използваш нещо, което не излиза от човешкото тяло - свирки и т.н. не са позволени. И нямаме нужда от тях, за да сме интересни и да откриваме нови неща.

 

 

Има ли разлики в регистрите на бийтбоксърите - кой колко високо/ниско може?

Абсолютно. Затова има различни категории (въпрос е дали въобще трябва да има). При дамите капацитетът за високи е по-голям - поне с една октава нагоре. При нас е обратното: имаме низини, бас, повече „power“. Но в крайна сметка важно е какво изпълняваш. Ако си достатъчно добър и идеята ти е изчистена и искрена, може да работи във всяка категория. И се чудя дали въобще трябват отделни категории в beatbox.

 

Като жури имате ли свободата и силата да променяте ли правилата?

Да, опитваме се ежегодно да налагаме нови стандарти. Изкуството се разви в световен мащаб - на любителско ниво сме милиони. В България пикът беше около 2012 г., после вълната спадна, но по света бийтбоксът расте. Стремим се да описваме критерии, които оценяват по-обективно: ритъм, хармония, структура, композиция, изпълнение, сила, звук, саунд дизайн, сценичност, психология на „битката“. Целта е по-обективни, а не субективни решения.

 

Образование, логопедия и визии напред

Има ли курсове по бийтбокс? Или някакви иновативни технологични решения?

Абсолютно. Има курсове и технологични подходи. Аз разработих прототип на платформа с изкуствен интелект, който анализира изпълнение (на база регистър от звуци и създаден от мен „език“/транскрипция) и показва последователността им, за да може учащият да „срича“ какво се случва. Идеята е полезна за хора, които вече издават звуците и искат да научат подредбата им.

За съжаление проектът беше по европейска програма, после имаше проблеми, договорът беше прекратен неправомерно; спечелих делото, но сагата спря реализацията. Прототипът е мой и мога да го вдигна, но изисква голяма инвестиция. Честно, изгоря ми ентусиазмът, макар че аналог досега все още няма.

 

Правил ли си „час по бийтбокс“ в училища?

Да - програма в софийска община: вместо час по музика направихме час по beatbox, веднъж месечно в 10–15 училища: частни, с по-проблемна дисциплина, елитни, квартални. Имаше таланти и голям интерес. Според мен в училищата като цяло трябва повече практика - забавни упражнения, разтоварване, откриване на талант. Страхотна идея е това да се повтори.

 

Имал ли си контакти с деца с говорни/слухови затруднения?

Имал съм - бил съм и в домове за деца с по-затруднено развитие. Бийтбоксът може да е „гимнастика“: за дикция, за правилно звукоизвличане. Опитът ми не е голям, бих се посветил повече, но изисква време и регулярни срещи.

И да, има „логопедичен“ характер: много звук, звукоизвличане, дикция. Българският език помага — артикулиран, „остър“. Ние сме като барабанисти, това ни отличава от англоговорящите, които имат значително по-„обли“ звуци.

 

Влияят ли вибрациите при звукоизвличане на менталното ти състояние?

Много. Удоволствие е всеки един звук, особено в ниските регистри, когато резонират вътре, изпълват с енергия и ентусиазъм. Направо настръхвам. Всеки ден се запалвам все повече. Мелодични неща, различен резонанс - необятно и страшно интересно ми е това.

 

 

Може ли бийтбоксът да се ползва като програма за терапия (напр. при депресивни състояния)?

Абсолютно вярвам. Не знам как точно, но бих изследвал влиянието. Когато звукът носи и физическа сила, и интегрирана емоционална стойност, ефектът е голям. На концерти виждам как отделни звуци действат на хората - в България, Япония, в зала или на открито - реакциите са сходни. Страхотна идея е да изуча как конкретните звуци влияят, това може да бъде терапия.

 

Каква музика предпочиташ, когато не я произвеждаш ти?

Не се ограничавам в стил. Обичам музика с емоционална стойност, която ме води там, където авторът иска. Без значение дали е рок, джаз, фънк, електронна, хип-хоп, реге, ако ме заведат на „готино място“, ще съм благодарен. На живо е доказано, че можеш да се изкефиш на съвсем различни стилове заради емоцията и заряда.

 

Бил ли си сред природа с феноменална акустика?

Да, 2009 г. в Тибет, бял цял месец там. Стигнахме до 5743 м н.в., в подножието на свещения връх Кайлаш (забранен за изкачване) - отвесен монолит над Тибетското плато (ок. 4000 м). Спомням си това място като с най-силно магнитно поле.

Всичко „трепереше“, вибрираше по необичаен начин. Не знаех, че можеш да усетиш магнитното поле. Беше като заряд. Единственото, което можех да направя, беше да седна и да бъда проводник - да мине през мен, за да бъда част от него. Вярвам, че това ми отвори сетивата.

 

Какво ти предстои оттук нататък?

Най-важното е да продължавам да имам глад да се развивам. Не се фиксирам в конкретни цели - албум, състезание, спектакъл. Ако всеки ден търся начини да се развивам, останалото ще се случи. Просто правило е, клиширано дори, но работи. Не си поставям „таргети“ като обекти - моята постоянна цел е да се развивам и да продължавам да имам този глад да го правя.

 

За повече подобно съдържание, можете да последвате подкаста ни и в социалните мрежи:
YouTube
TikTok
Instagram

Повече за Александър Деянов SkilleR:

https://www.youtube.com/@skillerbeatbox
https://www.instagram.com/skiller.official/
https://www.facebook.com/skillerbeatbox