Мозъкът възприема гласовете като своеобразни модели. С времето той улавя малките детайли, които правят всеки човек уникален: тембър, ритъм, височина на гласа, акцент и дори паузите между думите. Всичко това се превръща в нещо като звуков отпечатък.
Този процес започва изненадващо рано. Изследвания показват, че бебетата разпознават гласа на майка си още в утробата. След раждането те ясно го предпочитат пред всички останали. Причината е проста, той е свързан с усещането за сигурност и близост.
С израстването тази система се разширява и мозъкът става все по-бърз в разпознаването на гласове. Колкото по-често ги чува, толкова по-ефективно ги идентифицира. Това се случва в горната темпорална бразда, област от мозъка, която обработва сложни слухови сигнали. Когато чуе глас, познат от многократни срещи, реакцията е по-силна и по-бърза. Именно затова разпознавате гласа на най-добрия си приятел дори с лоша телефонна връзка или шепота на партньора си в тъмното.
Разбира се, не става дума само за повторението, емоциите също имат огромно значение. Колкото по-важен е един глас за нас, толкова по-бързо мозъкът го научава и толкова по-чувствителен става към най-малките промени в него. Затова често улавяме нюанси в настроението на близките си само по начина, по който говорят.
Мозъкът изгражда пряк път, така че когато ги чуем, вече не е нужно да анализира всеки звук поотделно. Той просто знае.