Какво е мизофония? Когато звуците стават непоносими
Nia Markovska
📖 Време за четене: 5 минути и 12 секунди
Седите в тиха стая. Наблизо някой започва да дъвче дъвка, да потропва с крак или да кашля на всеки няколко секунди. Повечето хора дори не биха забелязали, но за вас е невъзможно да го игнорирате. Звукът е остър и натрапчив, сякаш прорязва концентрацията ви, и може би дори търпението ви.
Ако това ви звучи познато, не значи, че сте „прекалено чувствителни“. Може да изпитвате нещо, наречено мизофония, специфично състояние, при което определени ежедневни звуци предизвикват силни емоционални реакции.
Все още е малко познато и често се разбира погрешно, но щом хората научат за него, много неща започват да си идват на мястото.
Нека разгледаме какво всъщност представлява мизофонията, защо се появява, как реагира мозъкът и как хората се научават да живеят в свят, пълен с неизбежни, и често доста силни, звуци.
Какво всъщност е мизофония?
Повечето хора се дразнят от определени звуци, но не твърде силно, например шумно дъвчене или почукване с химикал. При хората с мизофония обаче тези звуци предизвикват силна, емоционална реакция. Тя може да се изрази като гняв, силна тревожност, раздразнение, а при някои, дори паника.
Думата „мизофония“ буквално означава „омраза към звука“. Но тя се отнася до конкретни и често повтарящи се звуци, и не е въпрос на избор. Реакцията е мигновена и интензивна, дори когато човекът знае, че звукът е безобиден и не е направен с лошо намерение.
Определяне на мизофонията
Силното непонасяне на шум, както при мизофонията, е дълбоко емоционална и често физическа реакция към определени дразнители. Обикновено това са ежедневни звуци, издавани от хора, като например:
- дъвчене
- прочистване на гърлото / кашляне
- подсмърчане
- щракане с химикал
- потупване с пръсти
За човек без мизофония тези звуци може дори да не направят впечатление, но за някой, който живее с това състояние, те могат да станат невъзможни за игнориране и почти нетърпими.
Изследователите все още не са напълно единодушни дали мизофонията е отделно, специфично състояние, или част от друго явление, като свръхчувствителност при обработка на сетивна информация. Въпреки това тя все по-често се признава в областта на невронауката и психичното здраве като реална, измерима реакция.
Кога се появява и кого засяга?
Мизофонията обикновено се проявява в детството или ранното юношество. При някои хора се забелязва след стресово събитие или период на повишена чувствителност, а при други се развива постепенно с годините в зряла възраст.
Това състояние може да засегне хора от всички възрасти и среди. Някои изследвания сочат, че е малко по-често срещано при жени. Интересното е, че може да има и наследствен елемент, макар генетичните фактори все още да се проучват.
Много хора живеят с мизофония години наред, без да знаят какво е. Често мислят, че просто са раздразнителни или реагират прекалено. В действителност обаче те преживяват неврологична реакция на сетивен стимул, и съвсем не са сами.
Най-честите звукови дразнители
Мизофонията се провокира от повторяемост, ритъм и контекст. Повечето звуци, които я отключват, са леки и ежедневни, безобидни за повечето хора, но непоносими за някой с това състояние.
Това не са редки или необичайни шумове, често са звуци, с които се сблъсквате всеки ден, особено в тихи пространства като офиси, класни стаи или дори у дома.
Чести ситуации от ежедневието
Голямо проучване от 2021 г. установява, че най-често съобщаваните звуци, предизвикващи мизофония, са дъвчене, цъкане с устни, прочистване на гърлото и подсмърчане. Други често срещани включват:
- повтарящо се щракане с химикал или писане на клавиатура
- потропване с крак, нервно движение или шум от дрехи
- тежко дишане или тихо тананикане
- тиктакане на часовник, стържене на прибори или далечен бас
Как един звук се превръща в „тригър“ често зависи от това кой го издава и къде се намирате. Дъвченето на член от семейството може да предизвика по-силна реакция от това на непознат. Почукване с химикал в тиха стая звучи по-дразнещо, отколкото същото в оживено кафене.
Емоционални реакции
Хората споделят, че изпитват:
- раздразнение или напрежение
- тревожност
- разсейване или умствено претоварване
- в някои случаи, дори гняв или паника
Проучване с fMRI установява, че при хора с мизофония се наблюдава повишена активност в предната островна кора (ПОК), област в мозъка, свързана с емоционалната обработка и разпознаването на значими стимули, когато те са изложени на звуци, които ги задействат.
Важно е да се подчертае, че тези реакции не са съзнателно преиграване. Те са автоматични и за много хора опитите да ги игнорират само влошават ситуацията. Това може да доведе до социално изолиране, напрежение в отношенията и поведение, което влияе на ежедневния живот.
Какво се случва в мозъка при мизофония?
Мизофонията не е просто особеност на характера или емоционална свръхреакция. Изследвания с мозъчно сканиране показват, че хората с това състояние обработват звука по различен начин, особено в областите, които свързват слуха с емоциите и реакцията на заплаха.
Връзки в мозъчните мрежи
Една от ключовите зони е предната островна кора (ПОК). Тя помага да забелязваме и реагираме на неща, които имат емоционално значение, като болка или отвращение.
Проучване от 2017 г. с мозъчно сканиране установява, че при хора с мизофония активността в AIC се повишава, когато чуят звуци, които ги задействат. Но това не е всичко, наблюдава се и по-силна връзка между ПОК и зони като амигдалата, която отговаря за страха и усещането за заплаха, и хипокампът, който съхранява емоционални спомени.
Това означава, че при мизофония мозъкът реагира на звука така, сякаш е пряка заплаха. Все едно погрешно квалифицира малък, повтарящ се шум като опасен и залива организма със стресови сигнали.
Защо мозъкът реагира погрешно
Все още няма ясен отговор защо някои хора развиват тази реакция, но изследователите смятат, че става дума за свързване между сетивното и емоционалното възприятие. При мизофонията определени звуци се маркират с емоционално значение.
Тази реакция заобикаля логическата част на мозъка. Затова човек с мизофония може да се чувства претоварен от звук, за който знае, че е безвреден, и въпреки това да не може да спре емоционалната реакция. Това обяснява защо обичайните стратегии, като игнориране, не работят, звукът не остава в слуховия център на мозъка, а преминава директно към емоционалното ядро.
Живот с мизофония
Все още няма лек за мизофонията, поне засега. Но това не означава, че хората са безпомощни. Мнозина намират начини да овладяват реакциите си, да намаляват излагането на дразнители и да имат по-голям контрол върху средата си.
Избягване и адаптация
Една от най-честите стратегии е избягването на шум, но не в смисъла на пълна изолация. Става дума за поставяне на граници и създаване на пространства, които носят усещане за спокойствие и сигурност.
Например:
- Използването на слушалки с шумопотискане в споделени пространства намалява излагането на дразнители, без да е нужно да напускате помещението.
- Пускането на мек фонов шум или природни звуци може да маскира повтарящи се или резки звуци, без да натоварва слуха.
- В групова среда споделянето за състоянието с близки хора може да доведе до повече разбиране и гъвкавост.
Някои хора адаптират и самите си пространства, за да ги направят по-акустично приятни. Добавянето на меки материи, като килими или пердета, намалява резките звукови отражения. Но при по-сериозни проблеми, като ехо, шум от стъпки или външни източници, акустичната обработка може да донесе реално облекчение.
Монтирането на акустични панели в спалня или домашен офис, например, помага за намаляване на резките звукови отражения, които правят шумовете по-натрапчиви. Дори няколко панела могат да смекчат акустиката на помещението, създавайки по-спокойна звукова среда и намалявайки общото умствено натоварване.
Терапии и техники
Наред с промените в средата, някои хора намират полза и в терапия и структурирани методи за справяне.
- Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) - помага за преформулиране на емоционалните реакции към звука и намалява усещането за безпомощност.
- Майндфулнес и дихателни упражнения - подпомагат регулирането на стреса в моменти, когато дразнителите не могат да бъдат избегнати.
- Експозиционна терапия - в някои случаи, с подкрепата на специалист, може постепенно да намали емоционалната реакция, свързана с определени звуци.
Защо мизофонията има значение
Мизофонията не е просто лична особеност. Тя влияе на взаимоотношенията, концентрацията, самочувствието и ежедневното функциониране. Но тъй като е невидима и се задейства от звуци, които другите едва забелязват, често остава неразбрана.
Хората с мизофония понякога чуват, че „преувеличават“, но подобни коментари пренебрегват същността на проблема, това е неврологична реакция, а не избор. Това е разрив между възприемането на звука и усещането за безопасност, разрив, който мозъкът преживява изключително силно.
Това неразбиране води до изолация. Хората може да започнат да изпитват трудности в класните стаи или в отворени офис пространства, или да се страхуват от пътуване с обществен транспорт. Колкото по-неразбрани се чувстват, толкова по-трудно им е да поискат подкрепа.
Мизофонията е реална. Тя може да бъде измерена в мозъка, усеща се в тялото и е дълбоко емоционална.
Колкото повече разбираме как мозъкът реагира на звука, толкова повече инструменти имаме, за да запазим спокойствието си. Това включва терапии, ясни граници и, да, добре обмислен акустичен дизайн. Спокойната, балансирана звукова среда не е просто въпрос на тишина. Тя е въпрос на създаване на условия, в които мозъкът се чувства в безопасност.
Независимо дали живеете с мизофония или обичате човек, който я има, посланието е просто: Не преувеличавате. Не сте сами.
