Чувате звуци, които не съществуват? Ето какво се случва в мозъка ви
Nia Markovska
📖 Време за четене: 7 минути и 42 секунди
Чували ли сте леко звънене в ушите, когато наоколо е напълно тихо? Или сте помислили, че някой ви е извикал по име, а всъщност няма никой? Ако да, със сигурност не сте единствени.
Това са примери за така наречените фантомни звуци, шумове, които мозъкът ви „създава“ без да има външен източник. При някои хора се появяват от време на време, при други са постоянни.
Нека заедно разгледаме два често срещани вида фантомни звуци: тинитус и слухови халюцинации. Може да звучат необичайно, но са по-разпространени, отколкото си мислите. А и разкриват много за това как мозъкът обработва звука, дори когато в действителност такъв няма.
Ще проследим какво ги причинява, как се отразяват на хората и какво науката вече е открила за тези явления.
Защото понякога тишината всъщност изобщо не е тишина.
Най-разпространеният фантомен звук
Тинитусът е състояние, при което чувате звук, който не идва от външната среда. Хората го описват като звънене, бръмчене, жужене или дори съскане. Това не е заболяване, а по-скоро симптом, и всъщност е най-често срещаният вид фантомен звук.
Какво представлява тинитусът?
Той възниква, когато мозъкът създава илюзия за звук. В повечето случаи е субективен, тоест чува го само човекът, който го изпитва. Много по-рядко се среща обективен тинитус, при който и лекар може да засече шума, обикновено причинен от кръвообращение или движение на мускули в ухото.
Няма единен вид звук или сила на звука, може да бъде тих или силен, с висок или нисък тон. При някои хора се появява и изчезва през деня, а при други е постоянен и предизвиква силен дискомфорт и раздразнение.
Какви са причините?
Тинитусът може да има различни причини:
- Загуба на слух, особено свързана с възрастта или предизвикана от силен шум
- Излагане на много висок шум, например на концерти или при работа в индустриална среда
- Ушни инфекции, натрупване на ушна кал или травма
- Стрес и тревожност
- Определени медикаменти, като високи дози аспирин или някои антибиотици
Общото между тези фактори е, че намаляват или изкривяват звуковата информация, която мозъкът получава от ухото. В отговор той „запълва празнините“, като създава звук.
Учени смятат, че това е свързано с невропластичността, способността на мозъка да се реорганизира и адаптира. Когато нормалният звуков сигнал от ухото се наруши, мозъкът може да „усили звука“ в слуховата кора, за да компенсира.
Колко често се среща?
Тинитусът е по-разпространен, отколкото повечето хора предполагат. Според Световната здравна организация над 740 милиона души по света живеят с това състояние, а около 120 милиона го изпитват в хронична форма, която им причинява ежедневен дискомфорт. Това е почти всеки десети човек в световен мащаб – впечатляваща статистика.
Най-често се среща при хора над 50 години, но може да засегне и млади хора, особено при често излагане на силен шум, явление, което става все по-често в наши дни.
Как мозъкът „създава“ звук без звук
В основата си тинитусът е проблем, свързан с мозъка. Дори когато ушите са увредени и не изпращат ясен сигнал, мозъкът остава активен. Той се опитва да компенсира липсващата информация, и това може да доведе до възприемането на звук, който реално не съществува.
Пластичността на мозъка и „слуховите празнини“
Когато загубите част от слуха си, било то заради възраст, силен шум или травма, мозъкът не „замлъква“. Вместо това се опитва да запълни празнините. Той увеличава активността в слуховата кора, областта, която обработва звука. Това явление се нарича „централно усилване“. Представете си, че усилвате радиото, когато песента звучи твърде тихо, именно това прави мозъкът при намален входящ сигнал. Но като „усилва системата“, той може да започне да създава звук сам - любопитно, нали?
Слуховата кора в режим на свръхактивност
При хора с тинитус често се наблюдават необичайни модели на неврална активност в слуховата кора, някои зони стават свръхактивни, докато други функционират неправилно. Проучвания с fMRI (функционален магнитен резонанс) показват, че дори в пълна тишина слуховите зони в мозъка на хора с тинитус „светят“, сякаш действително се възпроизвеждат звуци.
Този феномен е подобен на синдрома на фантомния крайник, при който човек усеща болка или други усещания в ампутиран крайник. Мозъкът продължава да изпраща сигнали, дори когато физическият източник вече го няма. При тинитуса ушите може да не работят правилно, но мозъкът продължава да „произвежда“ звука, който очаква да чуе.
Това обяснява и защо слуховите апарати понякога помагат. Като възстановяват по-нормален звуков сигнал към мозъка, те намаляват нуждата той да „измисля“ звук. В много случаи това прави тинитуса по-незабележим или дори може да доведе до пълното му изчезване.
Слухови халюцинации
Тинитусът обикновено се проявява като прост звук, например бучене, жужене или висок тон в ушите. Но при някои хора се появяват сложни фантомни звуци, като гласове, музика или цели разговори. Това са слухови халюцинации. Те не са същото като тинитус и често имат напълно различни причини.
Отвъд простите звуци
Слуховите халюцинации включват възприемането на подредени, смислени звуци. Често срещан пример е да чуете как някой говори, когато наоколо няма никого. Някои хора чуват музика, която сякаш звучи на заден план, или конкретни фрази, които се повтарят. Тези звуци изглеждат напълно реални и често създават усещането, че идват отвън, въпреки че в действителност източник няма.
За разлика от тинитуса, който обикновено е неутрален или дразнещ, слуховите халюцинации често носят емоционален заряд. Те могат да бъдат успокояващи, обезпокоителни или объркващи. В много случаи мозъкът създава цели сетивни преживявания, които са свързани с памет, страх или убеждения.
Кой и кога може да чуе несъществуващи звуци?
Слуховите халюцинации са най-известни като симптом при психиатрични състояния като шизофрения или тежка депресия, когато гласовете могат да бъдат чести, силни и силно обезпокоителни. Но те се срещат и при хора без поставена диагноза за психично заболяване.
Могат да се появят в период на скръб, особено скоро след загубата на близък човек. Някои хора чуват гласа на починалия, други, прощални думи, които не са имали възможност да изрекат или чуят. Такива преживявания често се описват като ярки и емоционално наситени, но обикновено не са признак на психично разстройство.
Хора, които страдат от недоспиване, преживяна травма, епилепсия или се намират на границата между съня и будното състояние, също могат да чуят звуци, които реално не съществуват. Това състояние е известно като хипнагогия. В определени моменти мозъкът се изтощава или свръхстимулира и започва да „произвежда“ несъществуващи звуци.
Изследване показва, че до 10% от хората в общата популация преживяват някаква форма на слухова халюцинация в хода на живота си, често за кратко и без връзка със заболяване. Това показва, че границата между „нормално“ и „ненормално“ възприятие не винаги е толкова ясна, колкото си мислим.
Създаване на по-здравословна звукова среда
Независимо дали имате тинитус, трудно се концентрирате или просто се чувствате претоварени от шум, средата около вас оказва силно влияние върху начина, по който мозъкът обработва звука. Много хора не осъзнават колко сериозно акустичното качество на едно пространство влияе на напрежението, концентрацията и психичното им здраве.
Как звукът влияе на състоянието ни
Мозъкът непрекъснато обработва звукова информация, дори когато не ѝ обръщате внимание. В помещения с ехо, реверберация или фонов шум той трябва да работи по-усилено, за да отсява излишните звуци, което води до по-бърза умора. Това може да засили психическото изтощение и да влоши състояния като тинитус.
Обратното, тихите и добре балансирани пространства позволяват на слуховата система да се отпусне. По-малко шум означава по-малко усилия. Това помага на мозъка да се фокусира върху важните звуци, като реч или музика, без да натоварва сетивата.
Ролята на акустичните панели
Един от начините да подобрите звуковата среда е чрез използване на акустични панели. Те абсорбират излишните звукови отражения в помещението. Това означава по-малко ехо, по-ясна реч и по-приятно акустично усещане. Подобно третиране е подходящо за домове, офиси, терапевтични кабинети, студиа и други пространства.
Акустичните панели не са запазени само за професионалисти или музиканти. Те могат да помогнат на всеки, който има нужда от по-спокойна и фокусирана среда. Може би работите от вкъщи, имате сензорна чувствителност или просто искате тишина и комфорт след дълъг ден.
Става дума за създаване на пространство, в което мозъкът ви не се налага да „се бори“, за да чува ясно. Тази малка промяна може да донесе голяма разлика.
Как да се справим с фантомните звуци
По-добрата акустика може да намали стреса и умственото натоварване от нежелан шум. При хора с тинитус или слухови халюцинации често е нужна по-структурирана подкрепа. Добрата новина е, че фантомните звуци в много случаи могат да бъдат овладяни, дори ако не могат да се премахнат напълно.
Облекчаване на симптомите при тинитус
Както знаем, няма универсално решение за тинитус, но няколко подхода могат да помогнат за намаляване на неговото въздействие:
- Звукова терапия - използване на фонови звуци, като бял шум, розов шум или меки природни звуци, за да се намали възприемането на звъненето и да се насочи вниманието на мозъка в друга посока. Някои хора намират облекчение и с персонализирани маскиращи записи, съобразени с определени честоти.
- Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) - един от най-ефективните методи. Тя не премахва звука, но помага да се намали емоционалният дискомфорт, който той предизвиква.
- Слухови апарати - особено полезни при хора със загуба на слух. Като подобряват възприемането на реалните звуци, те намаляват контраста между тишината и тинитуса, което прави фантомния звук по-незабележим.
- Намаляване на стреса - ключов фактор, тъй като тинитусът често се засилва при тревожност, умора или напрегнати периоди. Практики като редовна физическа активност и добър сън могат да помогнат симптомите да останат под контрол.
Подкрепа при сложни слухови състояния
Подходът при хора, които чуват структурирани фантомни звуци, като гласове или музика, зависи от причината. Ако е свързано с психологическо или неврологично състояние, лечението може да включва:
- Разговорна терапия - за изследване на емоционални фактори или травми
- Медикаменти - при тежки или упорити симптоми
- Подобряване на съня - тъй като халюцинациите често се появяват, когато мозъкът е уморен или претоварен
Дори и в неклинични случаи, тези преживявания заслужават внимание. Целта не е да „заглушим“ мозъка напълно, а да го подпомогнем, за да не се налага да полага излишни усилия, за да разбира света около нас.
Фантомните звуци може да изглеждат странни, но са по-често срещани, и по-човешки, отколкото повечето хора си представят. Дали ще е звънене, което никога не изчезва, или глас, който в действителност не съществува – тези явления ни напомнят колко активен и чувствителен е мозъкът, дори в тишината.
Те могат да бъдат изтощителни, понякога дори плашещи. Но не са ваша вина. Тези звуци не са признак на слабост или плод на въображението. Те са начинът, по който мозъкът реагира на промяна, загуба или стрес. И макар да не изчезват винаги напълно, могат да бъдат разбрани, овладени и смекчени.
Прости неща, като по-тиха стая, по-спокоен ум или лек фонов звук, могат да имат голямо значение. Също и разговорът с човек, който разбира.
Ако вие или някой близък чувате звуци, които не съществуват, знайте това: не сте сами. И не си го измисляте. Тишината може да не е съвсем тишина, но и не е нужно да остане шумна завинаги.
Източници и допълнителни ресурси:
